Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Еджем Додумова е приключила медицина през 2022 година с отличен триумф в МУ – София. От март 2023 година е лекар-специализант по педиатрия в УМБАЛ „ Лозенец‘‘.

Д-р Додумова, по какъв начин решихте де станете доктор?

Винаги съм желала да оказвам помощ на хората под някаква форма - това е нещото, което ми носи наслаждение.

Мечтата на майка ми беше да стана доктор, с цел да изцелявам сестричката ми. Тя ме насърчаваше през всички тези години. Когато бях първи курс се опасявах, че няма да се оправя, само че в следствие получих убеденост.

Коя бе повода да изберете педиатрията за своя професионална орис?

Децата не могат да скрият, когато не се усещат добре. Понякога е същинско предизвикателство да се сложи вярната диагноза, с което ние в нашата клиника се сблъскваме. Това разсъни интереса в мен още като студент. С тях се поддържа връзка по-забавно и забавно. Те са пациентите, на които би трябвало да се обръща по-специално внимание. Те са бъдещето, а какво ще бъде то, зависи и от нашите грижи за тях. Идеята в бъдеще да оказвам помощ на личните си деца също ме стимулира.

Разкажете за първите си наряди като специализант в Детска клиника на УМБАЛ „ Лозенец “.

Бях обезпокоена и въодушевена. Не знаех какво може да се случи. Това е скок от студентската пейка в същинската здравна конюнктура. Имаше много разтревожени родители, които се постановяваше да укротявам, а нямах задоволително опит. Едновременно с това, трябваше да вземам бързи и съответни решения за дребните пациенте по отношение на лечението и държанието.

На какво Ви научи общуването с деца?

Общуването с децата ме научи на самообладание и верен метод. Обикновено то протича под формата на игра, изключително с най-малките.

Трябва да съумееш да станеш техен другар, да спечелиш доверието им, само че в това време да прецениш тяхното положението. Понякога се основава трагична обстановка, тъй като децата изпитват боязън, а родителите не съумяват да ги успокоят.

Кои са Вашите учители в специалността?

Това са моите сътрудници и опитът, който натрупвам всеки ден. Всички експерти в Клиниката по педиатрия са дружелюбни и постоянно може да се разчита на тях при нужда. Приоритет за тях е ние, специализантите, да се учим качествено, с цел да са сигурни, че на следващия ден децата на България ще са в положителни ръце. Благодаря на доцент доктор Йорданка Узунова, че ми даде шанса да бъда част от нейния екип!

Кои часове от денонощието са персонално за Вас – това време, което обичате най-вече и оставяте единствено за себе си?

Часовете, в които съм в къщи след работа, само че не съм заспала от отмалялост на дивана. Тогава имам време да помисля за себе си и да поприказвам с околните си.

И няколко думи за обичаните Ви занимания?

Банално, само че правилно – едно от обичаните ми занимания е да извозвам свободното си време със фамилията или с другари. Е, от време на време обичам да се уединявам. Разхождайки се, за търсене на забавното из улиците на чужд за мен град, е занятие, което ми доставя приятност.

За какво си говорите най-често с сътрудниците си специализанти, с които сте дружно?

Най-често обсъждаме клиничните случаи, с които  се сблъскваме, само че постоянно си приказваме и за бъдещето, което ни чака като лекари. Гледаме на него с голямо неспокойствие, само че и с доза боязън, тъй като и ние сме хора като всички останали, имаме своите страхове и страсти. Голяма е отговорността ни, защото и околните ни имат огромни упования към нас, на които би трябвало да отговорим. Това е тематиката, която също постоянно разясняваме между тях.

Какво желаете да им пожелаете?

На първо място им поисквам здраве, непримиримост, персонални и професионални триумфи, и то тук, в България!